От
древността Родопите са тайнствена и загадъчна планина. Планината на
митичния Орфей и бесите – пазителите на прочутия храм на Дионисий.
Археологическите разкопки свидетелстват за наличието на живот от около
ХІІ век пр. Христа. Останките от множество тракийски крепости говорят,
че тук вдревността е кипял богат обществено-културен живот. От периода
на Първата и Втората българска държава (681-1393 г.) са открити
множество средновековникрепости, селища и некрополи. През епохата на
Българското Възраждане (1762-1878г.) в гр. Чепеларе и селищата около
него кипи оживена културно-просветнадейност, илюстрирана от
съществуващите 14 храма и 72 параклиса. Четирите отцърквите са
декларирани като художествени паметници на културата с
националнозначение, а една от църквите и 15 параклиса са декларирани
като паметници накултурата от местно значение. Към всеки храм е
съществувало и училище.Крепостта „Зареница” -
разположена е на левия бряг на Лютидол,намиращ се 5 км. източно от село
Павелско и 5 км. южно от курорта Нареченскибани. Намерени са много
стари кюпове от груб червен хоросан, гробници, въглища,кости и др.
Зареница датира от времето на траките, затова съдят опазенитезидове от
едри каменни блокове до два метра. От изток, се намира 200 метраотвесна
скала, непристъпна от Лютидол. При проучване от 1978 година е
разкритапредохранителна стена, дълга над 210 метра, вътрешна стена от
111 метра съсдобре изразени и запазени зидове широки над 3 метра.Вода в
крепостта няма,смята се че е имало извор на северната страна- Амужова
падина, който с времетое пресъхнал.Легендите свързани със Зареница са
много. Основната, откъдето се предполага,че идва и името на крепостта е
свързана с прочутия юнак Зарю, който се опълчилна турците. В разгара на
самата битка, използвайки прикритието на падналатамъгла, Зарю привидно
се е предал. Когато нашествениците влезнали в крепостта,те били
примамени до другия край, където се изсипали от отвесната скала
впропастта. След което труповете са се вмирисали, и оттам е дошло
името„Лютидол“.
Според друга легенда крепостта се свързва с неземно хубавата Зарена, която сехвърлила от скалите поради несподелена любов.
Ø През региона на
Средните Родопи е преминавал в качеството на основно трасе
древниятрансродопски път „Пловдив – билото на рида Чернатица –
вр.Персенк – Смолян – с.Арда – с. Парнести, Гърция ” , който е свързвал двете главни римски пътни артерии през Балканите: Сингидунум /Белград/ – Константинопол и ВиаЕгнатия по крайбрежието. Използван е и впо-древни епохи, преди римската, катопътно трасе. В началото на ХVІІІ в. понего минава френският пътешественик Пол Люкас, което говори за трайнаустойчивост и дълго използване. Днестози път е част от 200 километров еко-маршрут от с. Хвойна до проходаЕлидже и в няколко участъка все още е съхранен – най-автентичен е край връхПерсенк, южно от Смолян и над с. Паранести в Гърция.
Крепост „Заград“
е археологически обект на 4 км южно от с. Забърдо. Разположен е на
висок скаленвръх, в южното подножие на върха е разположен тракийски
могилен некропол.Останки от битова тракийска керамика от периода на
късната бронзова иранножелязна епоха (XIII – XI в. пр. Хр.).
Тракийско селище е пещера; намира се в пещерата “Тьовнатадупка”, източно от Забърдо; паметник на културата с национално значение.Пещерата не е социализирана.
Цирикова църква е паметник на културата с национално значение на връх, намиращ се в местността “Кабата”.Днес
от някогашната крепост са останали само руини, които ясно говорят
засъществуването й. На върха, на мястото на някогашната стара църква,
сега епостроен параклисът “Св. Дух”. По Европейски програми за туристически цели са адаптирани част от Античен път в района навр. Персенк и Тракийско светилище в местносттаЗаград край с. Забърдо
|